Сократ (469-399 г. пр.Хр.)
Сократ
Информацията за живота на Сократ е интересна и разнообразна. Различните автори, изучавали неговия живот, са добавяли нови аспекти. Знае се, че е роден в Атина, където живее през последните две трети на V век пр.Хр. Син е на скулптура Софрониск и на акушерката Фенарета. Брат му Патрокъл е от първия брак на майка му. Предполага се, че семейството е било богато и с аристократичен произход. Още в детството си привлича вниманието с остротата на своята мисъл и с лекотата, с която използвал думите. Често бъдещият философ е бил обект на подигравки заради своето телосложение и физическата си непривлекателност. Платон го описва като среден на ръст, пълен, с чип нос и с изпъкнали очи. Винаги е носел един и същ плащ и бос, от сутрин до вечер разговарял по улиците и площадите на Атина за това какво е добро, несправедливо, храбро и красиво. Въпреки невъздържания си характер, се е отличавал с изключителна доброта.
Сократ получава традиционно образование, включващо познания по литература, музика, геометрия и гимнастика. По-късно се запознава с диалектиката и реториката на софистите. Учи се от един от най-известните философи на древността – Анаксагор, който е и учител на Перикъл. Според сведенията на Порфиний първоначално помага на баща си в неговата работа. Когато навършва 17 години решава да се посвети на философията. По-късно се жени за много по-младата от него Ксантипа, която имала репутация на жена с труден характер. Съществува предположението, че за него този е втори брак. Раждат им се три деца. Тъй като Сократ бил изцяло отдаден на обсъждането на философските идеи, не е ясно как е осигурявал прехраната на семейството си. Никъде не се посочва да е работил.
Някои от диалозите на Платон се отнасят до военната служба на Сократ. Става ясно, че по време на Пелопонеската война той е 37-годишен и взема участие в битките при Потидея (432-430 г. пр.Хр.), Делио (424 г. пр.Хр.) и Амфиполис (422 г. пр.Хр.). Получава награда за своята смелост и издържливост.
Сократ оказва пряко влияние върху мисленето на своите ученици и особено върху Платон, който е негов ученик от 407 г. пр.Хр. Всичко, което се знае за него и за учението му, идва главно от работата на Платон и от някои други вторични източници. На философските му беседи присъстват хора от различни възрасти. Около него се формира група от ученици и въпреки че в последствие има много последователи, не създава своя школа. За разлика от софистите, Сократ не взема пари за изнасяните беседи и не обучава редовно.
Той спазва атинските закони, взема активно участие в живота на Атина, но избягва политиката. Смята, че може да служи по-добре, използвайки философията. Въпреки това се оказва неудобна фигура за управляващите, поради голямото влияние, което има сред населението. През 399 г. пр.Хр. срещу него е повдигнато обвинение за обида на боговете и в корупция и покваряване на младежта. Философът не успява да докаже своята невинност и получава смъртна присъда. Според тогавашното законодателство, трябвало да изпие чаша със смъртоносна отрова. Приятелите му се опитват да му помогнат, като организират бягството му. Но Сократ не отстъпва от своята позиция, че бягството ще обезсмисли целия му живот, защото би означавало отричане от всичко, което за него е било безусловна истина. Поради тази причина без колебание изпива чашата с отрова от бучиниш. Осъждането и смъртта му са описани от Платон в “Апология”, “Критон” и “Федон”. Умира през май (или юни) 399 г. пр.Хр. на 70-годишна възраст.
Сократ създава нов аспект във философската наука, наречен “етика”. В основата на неговото учение е вярата му в справедливостта, любовта и познаването на себе си. За философската му дейност има много противоречиви свидетелства от Ксенофонт, Аристофан и Платон, които водят до възникването на т. нар. сократически проблем (определянето на истинската личност на Сократ и същността на неговото учение). Сократ разработва философския метод на структурирания диалог. Сократовите диалози са били насочени към търсене на истинското познание. Важна стъпка в тях било осъзнаването, че истинското познание отсъства, както и разбирането на собственото незнание. Именно с ограничеността на човешкото знание е свързано известното изказване на Сократ “Зная, че нищо не зная”. С повтарянето на Делфийския оракул “Познай себе си”, той се обръща към проблема на човека, свързан със същността и природата на човека. За Сократ човекът е преди всичко душа, т.е. разум, мисъл, съвест, нравствено начало. Като любител на живия разговор, той не оставя писмени произведения.
